 |
|
 |
|
|
|
|
 |
Скалният венец на мадарското плато и стръмните, почти непристъпни скали описват живописен венец, който е гъсто наситен с редки представители на растителни и животинския свят. От върха на скалите се открива чудесна гледка, при ясно време се виждат и белите каменни стени на старопрестолна Плиска. Преобладават смесени дървесно храстови екосистеми с представители: келяв кабар, бял и черен дъб, липа, явор, кестен, бряст, ясен, орех, шипка, глог, леска, дива круша, череша. В Червената книга са записани седем растения: гризебахова кутявка, румелийско подрумниче, източен равнец, ленолистен целолист, източен микс, кавказка копривка и туфест игловръх. Животинско царство: сърна, елен, лисица, диво прасе, чакал, таралеж, язовец, див заек, катерица, белка. Птичето царство е представено от бързолети, лястовици, бухали, египетски лешояде, скална овесарка, кълвачк, соколи. |
|
виж стратегия за туризъм
|
На територията на Община Каспичан се намира Националния историко-археологичен резерват "Плиска". Плиска е Първата българска столица - 681 година. Разположена е в обширна равнина и укрепена с висока крепостна стена, тя е люлката на българската държава. Пространството на Външният град обхваща 23 кв.км. Тук са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. В средата на Външния град се е намирал Вътрешният град с площ 0.5 кв.км ограден с дебели каменни стени. Тук са се издигали дворци, църкви, бани, жилища и тайни ходници на хановете и болярите. Във Вътрешния град е разположено и третото укрепление - цитаделата, защитено с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.5 км от Източната порта на Външният град се намира Голямата базилика - най-големият християнски храм от времето на покръстването на българския народ. Дълга е 100 м и широка 30 м. Около базиликата е разкрит голям манастир с останки на архиепископски дворец, трапезария, баня, пещи, и др. обитавани от висшето духовенство. Тук княз Борис е посрещнал учениците на Кирил и Методи, които поставят началото на Плисковско - Преславската книжовна школа.
Територията на Община Каспичан обхваща и част от другият забележителен НИАР "Мадара". Той притежава неповторим природен пейзаж, богато биоразнообразие и значими паметници на културата, датиращи от V хил. пр. н. ера. до XV век. Тук са открити паметници от шест исторически епохи, заради което още първите изследователи са нарекли Мадара "Българската Троя".
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
